Вчера се говорих с една колежка - бъдещ театрален режисьор. Споменах й за това, че сутринта бях видял плакат за някаква изложба в София. Пътувам си аз в градския транспорт. Рано сутринта. 7.45, 8.00ч. Навън е мокро. Кучешки студ. И точно при един строеж виждам едни огромни, много красиви плакати на Невена Коканова. Едви ли има българин, който не е гледал нейн филм! За мен тя си е абсолютният български актьор. Изключително кинематографично лице. Изпълва кадъра. Не са й нужни реплики, не е нужно движение. Мисля, че точно онова усещане, че я познавам, говори за това каква актриса е.
Ще повторя онова, което написах тогава: Не знам дали ти се е случвало да знаеш, че с определен човек може да не сте се виждали, дори да не сте живели по едно и също време, но да знаеш, че с този човек сте на една дължина на вълната. Това може да е заблуда, но е красива заблуда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар