Интересен творец е Майк Лий. Гледал съм повечето от нещата му, като все още смятам "Тайни и лъжи" ако не за един от най-силните филми, които съм гледал, то поне за един от най-различните. А способността на един режисьор да се отличи от останалите без да прибягва до визуални изблици на псевдо-оригиналност, си е голямо постижение. Къде е тайната му?
Може би в подхода, в стратегията му. При него няма сценарий, няма написан диалог... а той самият не изпада в нервна криза, когато някой от актьорите му реши да се отдалечи на милиметър от първоначалния замисъл за героя си. Не че целият процес е хаотичен. Майк Лий - който между другото изглежда като типично скофтен, устат британец! - дирижира целия цирк... Актьорите се срещат, всеки получава разяснения за историята на героя си, нагласите му и т.нат., след което всички се впускат в дълги репетиции, импровизации, разговори ит.нат. В един момент историята изкристализира и героите заживяват свой собствен живот... Самият подход малко ми напомня на този на Робърт Олтман, само че при Олтман сценарий си има...
Та новият филм на Майк Лий се казва "Happy-Go-Lucky". По традиция главната роля се пада на малко известна британска актриса, която веднага обира половината награди... Този път щастливката е Сали Хоукинс... не сте я чували, но бас държа, че ще се влюбите в нея още на петата минути от филма... Героинята й Попи е детска учителка в Лондон. Живее заедно с най-добрата си приятелка в безумно разхвърлян апартамент... ходи като луда по купони, опитва се да заговори и разсмее и най-големия сухар... запълва дните си с неконвенционално преподаване, страстни уроци по салса и шофьорски курсове... Попи, облечена в шарени дрешки, окичена с всякакви евтини дрънкулки, с разрошена коса и неизменната й усмивка, започва целолуидния си живот като карикатура - тя е онзи свръхоптимист, който ви дразни до мозъка на костите ви... тя е човекът, който коментира всичко около себе си, който иска да си говори с всеки... тя е човекът, който е доволен от всичко... и който харесва живота си такъв, какъвто е...
Е, не всички са като Попи. Пример: инструкторът й по кормуване. Расист, комплексар, издевател. И самотник.
Друг пример: По-малката й сестра, която се е превърнала в скучен буржоа, който се перчи с удобното си социално положение и скучния си живот, като това не й стига, а иска да задуши и съпруга си, сестра си и приятелите си.
Първоначално като че на филма му липсва история. Ставаме свидетели на живота на Попи, смеем се на изцепките й, харесваме оптимизма й, макар от време на време да ни се вижда повърхностна и дори дразнеща... Но в един момент филмът се превръща в едно далеч по-мистично животно... за мен това е филм за нагласата към живота и за това как всеки сам си избира пътя, сам си избира дали иска да бъде щастлив или не... всеки получава равен старт... всеки има опции, между които избира... всеки определя сам пътя си... Попи иска да бъде щастлива и за нея щастието не е химера, а нещо напълно достижимо .... нещо, което се крие още зад ъгъла и не трябва да правиш компромис със себе си, за да го постигнеш... на нея не й пречи да живее в мръсния си апартамент, не й пречи да преподава... напротив, харесва си работата... Но това пречи на другите около нея... на онези, които не усещат живота по същия простичък начин...
Техен проблем...
Това е филмът. Проста историйка. Много емоция. Атмосфера. Филмъ притежава някакво духовито усещане за освободеност, за неограниченост.... за живот... изпълнен е с живот, с енергия, с бодър дух... диалогът е ежедневен, ненатрапчив... героите са хора от плът и кръв... дразнят те... побъркват те... ама ти ги знаеш тези хора.... още повече те дразнят заради това. но си ги харесваш....
А Сали Хоукинск е просто черешката на сладоледа. Изпълнението й е ненатрапчиво, пълно с живот... тя е просто актьорската проекция на филма... не мога да я опиша по друг начин...
Та, както обича да казва Попи, stay happy!
:-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар