Последните дни на 2008г.

През последните дни напълно занемарих блога си, който пустее още в зародиш.
Но така е - празници. През последните няколко дни или се срещам с приятели и роднини, или се занимавам с едно от следните неща - чета Труман Капоти, гледам филми на поразия /предимно по-стари, но и някои от новите/, работя над една пиеса и съм горе-долу доволен от развитието, което постигнах за няколко дни, слушам музика - основно саундтрака на рок мюзикъла Spring Awakening. И основното ми занимание: май съм влюбен. Повечето ми приятели не ми вярват, най-малкото защото не ми се случва често да стигна до момента, в който да реша, че съм влюбен. Но не виждам причина да ни мисля, че съм влюбен. :-)
Иначе най-после изгледах отново "Закуска в Тифани". Бях го гледал преди десетина години, но си спомнях само отделни моменти и то най-вече визуално. Гледах и "Да вървиш по вода" - интересен израелски филм за вината, болката и прощката, която даваш не на другия, а на самия себе си. Заради самия себе си. И Revolutionary Road на Сам Мендес. Днес дори го обсъдих обстойно с един приятел, който също се занимава с режисура. Колумбиец е, но учи в Ню Йорк.... Трябва да отида да видя Голямата ябълка. Все натам ме влече. Там е Големият театър. Там е центърът на културния живот. Как да не е? Къде другаде можеш да срещнеш поне триста души, чийто живот може да залегне в основата на интересна книга, в рамките на пет минути?! За този филм ще пиша след няколко дни. Искам преди това да прочета и романа, върху който е базиран.
Та това е - филми, книги, любов, малко работа за разнообразие. Това смятам и да правя през последните два дни от годината.