„Фрост / Никсън” на режисьора Рон Хауърд по сценарий на драматурга Питър Морган, който адаптира собствената си пиеса, проследява подготовката, задкулисните интриги и самото обширно и скандално интервю на журналиста Дейвид Фрост с 37-мия президент на САЩ Ричард Никсън. Интервю, което Никсън приема като своя шанс за реабилитация и победоносно завръщане в политическия живот, а Фрост – първоначално като дръзка авантюра, поредната прищявка на разглезена телевизионна звезда, а в последствие като първия и последен шанс за сериозна журналистическа кариера. Честно описвано като “clash of wills”, това интервю ме накара да се поразровя и да прочета това-онова за скандала Уотъргейт и личността на Дейвид Фрост. На всеки, който обича политическото кино като мен, препоръчвам „Цялото президентско войнство” (All the President’s Men, 1976) на режисьора Алън Пакула, което представя разследването, проведено от журналистите Карл Бърнстийн и Боб Удуърд, което довежда до изобличаването на Никсън. Но нека се върна на филма на Рон Хауърд.
Пиесата, която стои в основата на сценария на Морган, беше голям хит на Бродуей преди две години и донесе на Франк Лангела – в ролята на Никсън - престижната театрална награда „Тони”. Трябва да отбележа, че адаптацията на Рон Хауърд ме изненада. Никога не съм харесвал киното, което Хауърд прави – типичен пример е „Красив ум” – филм, който е буквален, претенциозен, изпълнен с манипулативна сантименталност и представен с клиширани визуални средства. Но тук Хауърд прибягва до интересна псевдо-документалност, която ми допада. Но преди всичко се усеща почерка на драматурга Морган, който превърна дребнавата, злободневна тематика на събитията, залегнали в основата на филма „Кралицата”, в един от най-интересните филми на 2006г. Причината за това е невероятният инстинкт на Морган към драматургичния конфликт, който заляга в основата на историите, които разказва. В „Кралицата” той представи сложните взаимоотношения между британската кралица и министър-председателя Тони Блеър в един от най-турбулентните периоди в личния живот на кралското семейство. Тук той представя интервюто на Дейвид Фрост с Ричърд Никсън. Харесва ми начина, по който Морган представя двамата си герои – като сродни души, но не по убеждение, а по принуда. И двамата са аутсайдери – Фрост е журналистът, който никой не взима насериозно, тъй като основно интервюира филмови звезди и води прекалено активен светски живот. Ричард Никсън е компрометиран политик, който не бива съден след скандала Уотъргейт. Интервюто е шансът за реабилитация и на двамата. Позволени са всички средства.
Тук трябва да спомена невероятние актьори – преди всичко Франк Лангела като Никсън. Майкъл Шийн /в ролята на Фрост/ е изключително добър в сцените, които представят подготовката му за интервютата и отчаянието, което го обзема след неуспешните му първоначални опити да изкопчи признание от Никсън, но той се губи в сцените, представящи самите интервюта. На преден план излиза Лангела – с грубия си глас, напрегнатото изражение, първоначално перфектно прикритото безпокойство. Допадна ми и това, че зрителят така и не вижда истинския Никсън – човека Никсън – до самия край на филма. До експлозицията преди и по време на последното интервю и последвалата финална сцена.
Все още съм под влияние на филма и не мога да структурирам мислите си, но безспорно имам и забележки към авторите на филма . Не ми допадна начина, по който бяха представени първите три интервюта на Фрост с Никсън. Липсваше ритъм, наблягаше се на определени моменти. Търсеше се кинематографичния ефект. Дори бих ги нарекъл монтажни трикове, a la Айзенщайн, но им липсваше ритъм, липсваше усещането за напрегнатост, за битка. Хауърд прибягваше и до изключително евтин режисьорски трик, представяйки двата лагера – съветниците на Фрост и Никсън, като двете групи реагираха на казаното от титулярите си. Подобни прехвърляния на топката и дообяснявания на действието пречеха на напрежението, на усещането за безизходица от страна на Фрост и на победоносност от страна на Никсън. Тези сцени разясняваха, но не ме правеха истински съпричастни със ставащото на екрана. Може би точно тези сцени са много по-интересни на сцена – решени като интервю в реално време, търсещи ефектност основно в самия разговор, в актьорската интерпретация. Защото на сцената това, върху което трябва да се акцентира, трябва да бъде подчертано чрез актьорската игра. Тази привидна статичност трябва да бъде преборена с внимателно обмислените движения на актьорите, а и трябва да се обмисли внимателно самия мизансцен. Но дори и на големия екран филмът би спечелил от обръщането на по-голямо внимание на първите три интервюта и липсата на „ремарки”, които дразнят и могат да бъдат приети като един вид подценяване на зрителя.
За разлика от първите три интервюта обаче последното интервю е истински триумф. И то не само за журналисти Дейвид Фрост, а и за режисьора Рон Хауърд. С изключение на няколко неоправдани гледни точки, които отместваха действието от напрежението между Фрост и Никсън – разбирам, че Хауърд е търсил известна „визуална пауза”, но тя можеше да бъде постигната с далеч по-ефектни средства – последното интервю ескалира и това се усеща и в актьорската интерпретация, и във визуалната концепция на Хауърд. Тук искам да отбележа и интересната операторска работа, която използва редица от приомите на телевизията и внимателно борави с различни репортерски техники.
Накрая искам отново да отделя малко време и да похваля Питър Морган. Не само заради невероятния му усет за драматургичен конфликт, за усещането му за плавно и ненатрапчиво създаване на герои, които сякаш действат като всеки жив човек, а не са внимателно създадени литературни герои и макар на моменти да се усеща една дразнеща типажност – основно по отношение на поддържащите действащи лица – в определен момент героите на Мортан надмогват тази си слаба черта. Не на последно място благодарение на страхотния диалог, който не звучи престорени или написано въпреки дългито монолози /страхотен пример е телефонният разговор между Фрост и Никсън/ и ми даде материал за размисъл.
Иска ми се някой ден да поставя „Фрост/Никсън” на българска сцена. Ще бъде предизвикателство. Истинско предизвикателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар